ИКОНОМАЙЗЕР

[Kiril62]

ИКОНОМАЙЗЕР.

Икономайзерът в посочения вид е дело на златотьрсачи от Габровско които добре са съчетали икономическата и техническата си мисъл с габровското у себе си. Съоръжението работи икономично и при по-малък дебит на водата, стига тя добре да бъде уловена с помощта на найлоновите маркучи. Икономайзерът може да бъде успешно обслужен и от един човек. Дебелината на използваната ламарина трябва да е в границата от 1,5 до 2-2,5 мм, защото при работа се изисква устойчивост, здравина, а и лопатата ви винаги ще стърже дъното при промиване на материала. Към четирите опорни точки (тръбички от 3/4 цола, заварени към икономайзера и имащи опорни винтове) трябва да се направят "уши". Когато втях се вкарат "крака" от 1/2 цола тръбички, а втях пък стоманени или арматурни пръчки, се постига устойчивост на икономайзера на необходимата ни височина (телескопичен принцип).
Височината, на която се издига икономайзерът, се определя спрямо нивото на кръста на златотърсача - височина, удобна за изхвърляне на промития материал извън съоръжението без особени усилия. Прикрепените към второто дъно сандъчета с помощта на планки с отвори служат за същин¬ското промиване и отлагането на златинките, защото в тях се поставят гумите с различен профил и дебелина. Най-добре е да се използват предните постелки на "Москвич" или "Шкода". Обърнати обратно в сандъчетата или улеите (при друга система). техните квадратчета се превръщат в капан за златинките и те трудно биха могли да бъдат изгубени. Сандъчетата могат да се подредят и под икономайзера, в едната или другата посока. Трябва да имате под ръка и друго, по-дълго сандъче (улей за друг тип подреждане). Дължината на улеите

към икономайзера е произволна(повече от 0,5 м не е необходимо).
С икономайзера се работи по следния начин: след като сте разстлали маркучите, захранили сте го с вода, повдигнали сте го на необходимата височина и сте определили наклона на улеите така, че те и гумите в тях да не се задръстват, хвърляте една-две лопати от изкопания материал в икономайзера близо до отвора със струящата вода. Разбърквате материала два-три пъти напред-назад, при което пясъкът и по-тежките елементи, отмити от водата, падат заедно с нея върху второто дъно на икономайзера през отворите на първото дъно (отворите са в границата на 10-14 мм диаметър).Промиваният материал постъпва чрез наклоненото второ дъно в улеите с гумите и излиза от тях извън системата. С един замах на лопатата изхвърляте промитата баластра на метър-два встрани от себе си (движението се извършва от отвора за водата към опашката на икономайзера). Необходимо е да следите в края на последния улей, откъдето се изхвърля промитият материал, да не се натрупва пясък. По време на почивка спокойно можете да оставите водата да тече в икономайзера - тя няма да изхвърли златинките. Когато поискате да промиете гумите в гаванката, за да приберете златинките, откачете маркуча, захранващ съоръжението с вода и го пуснете в коритото на реката, отнемете внимателно гумите от улеите и отново пуснете водата да тече в празния икономайзер. Докато промивате с гаванката събралите се златинки, течащата в икономайзера вода ще отмие поне част от натрупалия се пясък след последния улей.
И така, спрели сте водата към икономайзера(най- често и лесно това се прави чрез изваждането на маркуча от тръбата, през която водата постъпва в устройството), водата се е отекла от постелката с квадратчетата и вие взимате с две ръце постелката. Отнасяте я близо до реката, където в правоъгълен леген(корито) или в гаванката отмивате останалата по гумата руда, олово и златинки. Пускате внимателно долния край на гумата в пластмасовото корито, със свободната ръка хващате този край и започвате да го издигате - гумата прави дъга и потопената във водата част се освобождава от материала под собствената му тежест. Правите това два-три пьти и когато извадите гумата от коритото, тя ще бъде чиста - квадратчетата и ще са празни, а събраните златинки ще са в коритото. Поставете гумата в наклонения улей, включете водата и продължете работа. Нормално е през целия работен ден да почиствате гумата от два до четири пъти - това зависи от наситеността на пластовете със златинки. Сигнал кога да почистите гумата ще ви бъде движението (почти слабо и незабележимо, особено ако са много ситни) на златинките от едно в друго квадратче. Златинките могат да се преместват с по-едно-две квадратчета надолу, но докато са подредени в първите 4-6 реда квадратчета, работете спокойно.
В края на деня прехвърлете материала от коритото в гаванката и внимателно го промийте, за да установите какво количество злато сте добили от обработения насип.
Тъй като на обекта няма да разполагате с измерител¬на техника, която да отчита в мили - и сантиграми, ориентировъчно знайте: добре запълненото ъгълче на гаванката със златинки е около 20-30 сантиграма; ако златинките оформят плътно по диаметъра пеницилиново шишенце - вече има грам, а ако запълват дъно на същото шишенце - 2-2,5 грама. Точното количество може да бъде определено с аналитична или електронна везна.

[vojd14]

Kире ,ако можеш качи снимки на това чудо че ми стана интересно , благодарско предварително ..

[Kiril62]

1.jpg (38.25 KiB) Прегледано 3907 пъти

2.jpg (73.94 KiB) Прегледано 3907 пъти

3.jpg (93.31 KiB) Прегледано 3907 пъти

4.jpg (139.35 KiB) Прегледано 3907 пъти

5.jpg (23.2 KiB) Прегледано 3907 пъти